Диабетна дислипидемия

Пациентите със захарен диабет са със значителен риск от сърдечно-съдови заболявания. Връзката между диабета и атеросклерозата обаче не е напълно изяснена. Сред метаболитните аномалии, които обикновено съпътстват диабета, са нарушения в обмяната на липидите. Освен това, развитието на дислипидемия може да бъде предвестник на бъдещ диабет. Наблюдава се характерен модел, наречен диабетна дислипидемия, който се презентира обичайно с нисък липопротеин с висока плътност (HDL), повишени триглицериди и постпрандиална липидемия /повишени стойности на липидите в серума след нахранване/. Този модел се наблюдава най-често при диабет тип 2 и може да бъде лечим рисков фактор за последващо сърдечно-съдово заболяване.

Причини за нарушенията в обмяната на липидите при съпътстващ диабет

Особено при захарен диабет тип 2, затлъстяването / инсулиновата резистентност са в основата на дислипидемията. Липопротеиновите аномалии, които обикновено съпътстват захарен диабет тип 2, по-рано наричан неинсулино-зависим захарен диабет, включват хипертриглицеридемия и намален плазмен HDL холестерол. В допълнение, липопротеинът с ниска плътност (LDL) се превръща в по-малко-плътен /small-dense LDL/, което го прави по-атерогенен. За разлика от диабет тип 1, тук рядко може да достигнем пълна корекция на дислипидемията с поддържане на оптимални нива на гликемия. Освен това тази дислипидемия често се среща при преддиабетни пациенти- пациенти с инсулинова резистентност, но с нормални стойности на плазмената глюкоза. Следователно, инсулиновата резистентност, а не хипергликемията са свързани с дислипидемията.

  Д-р Петър Спасов

 Лекар в МЦ Синексус София

В подкрепа на тази хипотеза някои тиазоладиндиони (PPAR-ϒ агонисти или още известни като глитазони) подобряват действията на инсулина върху периферните тъкани и водят до по-голямо подобрение на липидните профили, отколкото при другите глюкозо-редуциращи средства.

Връзка на диабетната дислипидемия с атеросклеротичния риск

Проучванията за намаляване на плазмената глюкоза са показали, че контролът на глюкозата е ключът към предотвратяването на микроваскуларни усложнения при диабет /ретинопатия, нефропатия, диабетна полиневропатия/. Тези проучвания обаче не са показали значителна полза от контрола на глюкозата върху макроваскуларните усложнения /коронарно-съдова болест, мозачно-съдова болест и периферна съдова болест на крайниците/. Като доказателство за това може да съдим, че микроваскуларните състояния се явяват при пациенти със захарен диабет, както 1 така и 2 тип и не се явяват в популацията без захарен диабет, това сочи, че има тясна връзка между нивата на кръвната захар и микроваскуларните усложнения. Макроваскуларните състояния не са специфични само за пациенти със захарен диабет, но при диабетиците протичат значително по-тежко. В този случай нивата на кръвната захар не са съществения рисков фактор, каквито са дислипидемията и артериалната хипертония. Проучвания, относно честотата на коронарните инциденти при пациенти със захарен диабет, показват че рискът от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти е значително по-голям при пациенти със захарен диабет, дори още преди явната изява на дислипидемията, което се свързва най-често с метаболитни състояния водещи до инсулинова резистентност, а както по-рано бе споменато, че това е една от водещите причини за дислипидемията при тези пациенти.

Защо е важно комплексното лечение при пациенти със захарен диабет с липидопонижаващи медикаменти?

Има две основни причини, поради които целим корекцията на нивата на липидите /HDL; LDL; VLDL; триглицериди/.

• Да превентираме появата на панкреатит, вследствие на високите нива на триглицериди
• Да превентираме макроваскуларните усложнения /инфаркт, инсулт, гангрени/